четвъртък, 16 февруари 2012 г.

'Малкият Принц' ИЛИ откровения за концептуалното изкуство

/оригинално заглавие:Концепция-Йо;),спрямо началните ми намерения само  да кача закачливите й приумици/

Лично аз не съм фен на "концептуалното изкуство",или по- точно на злободневните й  светила ,колкото и да е модерно и престижно- и тест за принадлежност към елитарното изкуство- да бъдеш негов connoisseur.Един пример в тази връзка,когато влизайки в галерия,останах с впечатление че съм уцелила момент на смяна на изложби.Няма смисъл  да цитирам името на галеристката/рискувам да компрометирам себе си/ ,само ще отбележа че става дума за авторитет в посока на"съвременното концептуално схващане за изкуството".Понеже много бързо и с явно пренебрежение към заобикалящото ме се насочих към нея ,с въпрос по друг повод, отговора й се последва от вежливото:"А вие разгледахте ли изложбата....?"Е,полутах се из залите за да прикрия просташкото си безхаберие...
 при една додадена словоохотливост,всеки с претенциите да бъде концептуален  може да представи и серия от  кучешките изпражнения по тротоарите,подхлъзващи  досадно при най-малкото невнимание/да не стигам по-далече в красноречието/ по особено интересен и" проблематичен" начин...Но  темата за фалша и лицемерието на т.нар. елит  е тема  deja vu и рискувам да размажа  поредното  лайно на улицата-както и да е.
 Ставаше  дума за т.нар. "концепция" на Йо-казано с  нотки на шега,преди да се впусна и разширявам отклонението:
- от мен се искаше да я заснема ,при добро желание от страна на  авторката ,се надявам  да чуем и интерпретацията й-колкото трябва ще почакаме,артистите са все пак хора на настроенията...Е няма да бъде така  пространно формулирана,освен ако не държим да почакаме повечко  ...Само че лично за мен нараства риска  да се повтори усещането от изложеното по-горе,че часовника тик-така,а валяка мели и при  най-малкия контакт със системата  "общество"... Ще чакаме малко,така има  шанс да чуем нещо искрено и интересно/имайки предвид еклектичните  фантазийни асоциации на малките хора/ за разлика от тези на една голяма прослойка потупвани по рамото и лансирани "новатори и гении" на този жанр,чоплещи постоянно  носа си за свежи идеи-за съжаление обаче,изкопаемите са общо взето сходни като консистенция-е,с леки нюанси в цвета...
 Без да звуча неуважително към   постиженията в тази насока-немного,разбира се и в повечето случаи неоценени навреме...Да запазиш онзи детски девствен поглед върху нещата, в реалността е почти равнозначно на това да вървиш срещу себе си   и тъкмо лишения от комерсиалност поглед ги обрича да останат в сянка...
Темата пак стана de javu-ето я най-сетне  и Йо-сладко вживяща се в нейните " инсталации":





събота, 11 февруари 2012 г.

Another upload of my favourite-Early morning Yo...


Не знам-всъщност знам защо,но тези снимки на Йо са ми най-любими-раноморносутринни,според наличното осветление....